Ah, my sweetest Sweden!

Welcome to my first blog! Originally it was made in order to help people keep up with me while I am on exchange for 11 months in Sweden. Then I thought that I would hate using the blog as a diary, meaning that I describe in details all the new things that happen in my everyday life. This is why I decided to take the idea of an exchange student's blog one level higher. Simply said, here I try to find the bigger picture of my everyday life. Sometimes the content may be too "deep", too analytical; sometimes it may make you laugh (at me mostly). It's up to you if you want to give it a chance. For me personally, this is my first attempt at gaining that long awaited "something more".

Någonstans mitt i mellan (en)

~ Somewhere in between

This is how I would summarize the past almost ten months. I am somewhere in between Bulgaria and Sweden. I am somewhere in between “it’s better in Sweden” and “it would have been better in Bulgaria”. I am somewhere in between “it’s great” and “it sucks”. I am somewhere in between everything that I have heard and everything that I know about the exchange. Honestly, I realize now that this is exactly what I needed – one year of “I don’t know” so when I finally come back I would “know” more than ever.

In the beginning I knew vaguely what I want and I knew that I am going to get it here. I was trying on purpose to not think how reality could turn out different because I knew that it one way or the other it will be somewhat different than all that I imagine. I tried to hold on to this knowledge as much as I could and just keep going. It is interesting how even now when I look back, I have an odd feeling about something. The explanation that I came to, is simple. Apparently, there was a big part of me that was resisting and even denying the change that was already a fact. Exaggerated or not, this change is truly major and irreversible. Why would I resist and deny it, you could ask, isn’t this exactly what I wanted? Frankly, I thought I have found the answer. Here I was planning to write “because I left an amazing life in Bulgaria”. Only… how can I know if this is not exaggerated by the simple fact that I don’t have it now? Didn’t I believe that I would feel better in Sweden than in Bulgaria? I can’t allow myself to hide behind this explanation, not before I get back home and see for real. The logical answers that I have, are not only that I twist my ideas but also I have the common human tendency to avoid change simply because I don’t know what would happen. Another interesting fact here is that I believed naively that once I find the source of the “oddness”, I am out of the “storm”. The truth is that no, I am not at her core, but I still feel some of the windstorms. Actually, why wouldn’t I feel them? After all, the exchange is still not over.

Recently, my host mom shared with me the feeling she got from me in the beginning. As if I have surrounded myself in an imaginary sphere and I wouldn’t let anyone get closer to me. As if “I am here, I don’t really enjoy and want it but I am here and I will survive somehow”. In fact, it wasn’t like I spend all my time in room and being asocial; it was something different. As a consequence to the so called “resistance” I turned to be in a really bizarre place within myself. Let me just note here that in the previous post I sounded like the school is the main cause for me to not feel good. I don’t state that it didn’t cause me troubles of the mind, but it is not the main factor. So. I got to that place where there were not only incredible inspirations but also really frightening shadows. Those inspirations led and continue to lead to unexpected insights about me and life as a whole. At the same time a lot of questions emerged. Questions and issues that had started emerging even when I was in Bulgaria. Thanks to the fact that everything around me was different and that I was “indrawn”, I had the possibility to submerge myself in them. It began somewhat a process of casting doubt on all kinds of concepts that I had. I got a closer look on lots of “planted” ideas and I started building them anew if they didn’t cohere with what I felt true on the inside. For a long time I was engaging in the universal question “should or want”. I started paying attention to my almost irresistible inclination to criticize myself. I found when and how my closest people are able to influence me. Then I dived in questions about my believes and in seemingly boring and too “deep” topics (which makes me a bit boring when being with people). Altogether, I developed love and even need to write in an analytical way. Gradually, after each topic that I had dived in, after every “I don’t know”, I unfolded my sense of confidence. It started growing because I trusted more and more that what comes from inside is most right for me. Even if someone else has shown it to me.

To be honest, there is something almost magical in how the meteorological weather influences the human’s psyche, especially in Sweden. This is something that is noticed not only by me but also by other exchange students and Swedes. I have felt in Bulgaria as well but here, oh, here the influence is much more intense. It is doubtlessly possible that my thing with the “sphere” and the “storm” is the result of my craving for “something more” mind. It is undoubtedly possible that all of this is due to the weather that was getting colder, darker and greyer. On the other hand, once it got warmer and mostly lighter, I was able to look a bit more clearly on everything. Well, this could also be due to the fact that the end of the exchange year is getting closer and closer. For me personally, this and almost all of the other answers are… somewhere in between.

Read More 0 comments | Posted by Rhéna

Någonstans mitt i mellan (bg)

~ Някъде по средата

Ето така бих обобщила изминалите почти десет месеца. Някъде по средата на България и Швеция. Някъде по средата на „в Швеция ми е по-добре“ и „в България щеше да ми е по-добре“. Някъде по средата на „супер е!“ и „хич не е супер“. Някъде по средата на всичко, което съм чувала и всичко, което знам относно обмена. Честно казано, сега си давам сметка, че това е точно това, от което имах нужда. Една година да „не знам“, за да мога да „знам“ много повече от всякога, когато най-накрая се върна.

В началото знаех бегло какво искам и знаех, че ще го получа тук. Умишлено се опитвах да не мисля за това как реалността може да се окаже по-различна, защото знаех, че тя така или иначе ще е различна от каквито и представи да имам. Опитах се да се вкопча в това знание, вярвайки в неговата важност и просто да продължавам. Интересно е, че дори сега, поглеждайки назад, усещам една сянка на нередност. Обяснението на това странно чувство се свежда до това, че явно голяма част от мен се съпротивляваше силно и отчаяно на промяната, която беше факт. Преувеличено или не, за мен тази промяна наистина е мащабна и необратима. А защо да се съпротивлявам, може да попитате, нали уж целта ми е била точно това? Мислех, че съм открила отговора, да ви кажа честно. Мислех точно тук да напиша „защото в България наистина оставих страхотни хора и живот“. Само че как ще знам със сигурност дали това не е преувеличено от простия факт, че го нямам? Нима не мислех, че в Швеция ще ми е по-добре отколкото в България? Не мога да си позволя да се скрия зад това оправдание, не и преди да се върна и да проверя на практика. Логичните отговори, които си давам са, че не само преувеличавам и изкривявам представите си, а и чисто човешката склонност да не искам да се променям, защото не знам какво ще се случи. Друго интересно тук е, че си мислех наивно, че след като съм разбрала източника на „нередността“, значи съм излязла от „бурята“. Истината е, че, да, не съм в сърцевината й, но все още усещам ураганните ветрове от време на време. А и, как няма? Обменът все още не е приключил.

Наскоро приемната ми майка ми сподели какво е било усещането й за мен в началото: сякаш съм била в една въображаема сфера, до която не искам никой да се доближава; усещало се е нещо като „Не искам да съм тук, но съм тук и все някак ще оцелея“. Не е като да съм си стояла в стаята и да съм била асоциална, беше нещо по-различно. Като следствие на въпросното съпротивляване неусетно попаднах в едно странно място вътре в самата мен. Тук да вметна – в предния пост прозвучах сякаш училище ми е виновно за всичко. Не казвам, че няма вина, но не казвам, че то ми е основният вредител. Та, попаднах на това място вътре в мен, което гъмжеше както от невероятни вдъхновения, така и от наистина плашещи сенки. Тези вдъхновения доведоха и продължават да водят до вълнуващи открития както за мен, така и за живота като цяло. В същото време на това място изплуваха въпроси, които бяха започнали да се появяват дори преди да замина за Швеция. Благодарение на това, че всичко около мен бе различно и че се „бях затворила“, имах възможността да се задълбая в тях. Започна един процес на поставяне под съмнение на най-различни представи. Разгледах отблизо множество насаждани идеи и започнах да градя наново всичко, което не съответстваше с това, което усещам истинско отвътре. Дълго време бях отстъпила подиума на универсалната чуденка „трябва“ или „искам“. Обърнах внимание на почти непреодолимата ми склонност да се критикувам и открих кога и как близките ми могат да ми повлияват. Започнах да се задълбавам във въпроси относно вярата ми и в на пръв поглед сухи и „дълбоки“ теми (което мисля, че ме прави леко сух събеседник от време на време). Заедно с това започнах да развивам любов и дори нужда от аналитично писане. Малко по малко, след всяка една тема, в която се бях задълбала; след всяко „не знам“ състояние, увереността ми в мен самата започна да расте. Започна да расте, защото започнах да вярвам на практика все повече и повече, че това, което ми идва отвътре, е най-правилното за мен. Дори и ако някой друг ми го е показал.

Да ви кажа, има нещо много мистериозно и направо магично в това как метеорологичното време влияе на човешката психика. Особено в Швеция. Аз лично съм го усещала и в България, но тук, о, тук въздействието е много по-силно. Напълно възможно е измишльотината ми със „сферата“ и „бурята“ да е плод на жадния ми за „нещо повече“ ум. Напълно възможно е всичко да се дължи и на това, че когато този период се разви, започна да става мрачно, сиво и студено навън. Отделно, когато пролетта, светлината и топлината най-накрая дойдоха, започнах да се чувствам наистина много по-добре. Което може пък да се дължи и на това, че краят на годината се вижда много по-ясно от преди. За мен този, както и повечето отговори се крият… някъде по средата.

Read More 0 comments | Posted by Rhéna

The new beginning (en)

"Is the new beginning a myth? It is only in the beginning."

What am I trying to say with this word game? Honestly, I want to make you understand me and eventually to make some kind of conclusion for yourselves. I’ve been told that this kind of writing – the explanatory one – is unnecessary because there is no point in stating things that are self-understandable. Well, for me it is not unnecessary. I know how easy it is to think that you understand something but at the same time the other one means something that is entirely different (and how otherwise I am to satisfy my urge to share and amuse you with stuff about myself? :p). Here I want to insert one fact about myself. Almost all the time I question my arguments for the big and meaningful decisions in my life. It may sound as an indication of some kind of personal insecurity but I decided to look at it from another point of view. If I occasionally check if my arguments are still strong enough and I actually am still positive about them, I become even more confident than in the beginning.

Let’s go back to the subject – the new beginning. Whoever you are, the reader, despite of your age I am sure that a certain thought has crossed your mind. This is the thought that you would like to abandon it all, to go somewhere else and just to start anew. Let me join all those who cite cliches – there is no new beginning. This is what I think at least, you may have another opinion. Why do I think so, you would ask? Because before I came to Sweden I had this vision of myself – what kind of person I am going to be, how I am going to feel, what I am going to do. These were not expectations about what is to happen around me (these are still absent) but what would happen within me. Frankly speaking, I have always had this desire to write status updates, to upload photos and to comment as whole in the social space of Facebook (for attention, of course, we all like it). So, before I left I thought that I can give this desire green light. After all, I am to be on exchange where the main goal is to do things that I wouldn’t do in Bulgaria. I also thought that, being the girl that loves, seeks and finds the needed attention in any environment, I am to be if not the same, even more extrovert. Imagine my surprise when none of this happened.

It is a bit difficult to explain. I was on a seminar organized by YFU Sweden where we talked about the fact that we have been on exchange for half a year – how does it feel, what expectation we have for the rest of the year, etc. Then I felt again something wrong about me being there. Yes, I chatted with people. Yes, I laughed. Yes, it was kind of pleasant. However, something was different. Somehow I felt out of place. Then I recalled all the seminars that I have had with YFU in both Bulgaria and Sweden. I recalled the way I was looking at these meetings. Then I recalled also how I was thinking about the whole exchange. Do you know what a horror overwhelmed me at first? Some questions popped up – What happened with this Kalina from the beginning? What happened with Kalina who was so eager to go on exchange after the first seminar? This was the first time in my life when I was wondering how it is possible that I thought that way about that or the other thing. It was scary because I couldn’t recognize myself.

All of this until now sounds a bit out of context, so let me introduce you to a short summary of my present context. Let’s begin with the fact that from time to time (in the past two months even more often) I get in a state of one big and empty nothingness. I don’t feel anything, I don’t know what I want and I don’t feel anywhere. I started calling it “I don’t know” state. It took me a lot of time to actually clear out what it is, a part from the fact that it is normal that there are ups and downs in my mood. The answer that I came to almost made me end my exchange. As an exchange student, STUDENT, one of my main activities is school. I do not intend to go into detail now about the Swedish school system; I want to invoke those who are in the Bulgarian (school system). Be grateful, for real. We always grumble that because the Bulgarian school system is old, we learn things that are not going to be of use for all of us. But, please, believe me when I say – the stress, the tension, all the shit (excuse me), it all is worth it. It is worth it because we learn earlier how to work/study under pressure. As far as I know, wherever we are, whatever we do, there is always stress. It is worth it also because we learn discipline in the most important years of our personal development. School is not mainly for all the knowledge that you will have, not that is most important according to me. School is to prepare us, to give us the needed basis and even the bitter experience, so when we get out of there we are to be able to go confidently further on. The freedom and the creativity that prevail in the Swedish school system are truly a right. But not before one knows the ultimate basis, the possibilities and mainly what discipline means.

I strayed a bit from the subject, but the topic with the school systems is still kind of sensitive for me. My answer was really simple. Due to this freedom and that everything (literally) is in my own hands, I don’t know what I do. This is something that I am not really used to (and this is why it became kind of a problem). We, people, depend on our environment. I want to state as well that I do not put any blame in school and my surrounding that I feel this or that way, I just state some facts that I discovered for myself personally. When during the large part of my time which I spend in school, I don’t know what is happening (or it simply doesn’t happen enough), it is completely normal that this state of mind transfers to my psyche as well. Here I would like to note that “I don’t know” is not caused because of my inability to understand Swedish. I do not want to go into detail as well how in classes who have nothing to do with art, even there the things happen so slowly… This “I don’t know”, I concluded is my version of boredom. And what would a bored exchange student do? They would dream and long for home. It is not that I don’t want to socialize because people are this or that. It’s not about not liking Sweden at all as well. You know, there are so many Swedish things that fit me just perfectly. It is about simple boredom. But… boredom is much scarier and worse than sorrow, pain and the negative emotions as whole. Boredom is the ultimate and therefore scary zero.

I am kind of proud of myself that I came up to these conclusions. I am actually getting to know myself in new situations, just like I wanted from the beginning. Let me lift up the heavy atmosphere now. As my mom has said, I start to find my own formulas how to move through life; in particular how to handle these conditions. Of course it will take time – it is not as easy as it sounds. Good things require time. Moreover, I try to concentrate a bit more on the fact that for the first time in my life I have such a clear vision about my future. Somehow finally I managed not only to choose a direction in my professional development but also to know better what kind of people I want in my life. If fighting boredom is the price that I have to pay to know what I want… it is definitely worth it.

Now I wonder how to explain the matter with my (already gone) willingness to end the exchange. Put shortly – I managed to rediscover some deep buried impulses for me coming on exchange. When and if the wings of the emotional based desires are cut, one can see the reason behind; but not before that. When I realized those first impulses I could finally see why this new beginning that I was imagining didn’t happen. To make it more dramatically, I used a metaphor. Sweden is (in a way) my personal Himalayas as they are for the monks. I came not to search for friends/family/education/language. I came here to find myself. You can ask “But people get to know themselves better with other people and contacts, after all this is the main aim of the exchange!”. I would answer that I have these two visions: firstly, I believe that the really important things will somehow find their way in my life and secondly, everything that I search for, I have it in myself. I just have to find it. I still want to get back that year in pre-school that I missed but in a more mature way. I still want to give a chance to my inner world to expand and by expanding, it would enrich the one around me as well. I still want to know how I can and cannot live. The thing that I still want most is to appreciate everything that I have, even the things in my old life.

Hm? My old life? Was there actually at some point a new beginning? But I said that there are no new beginnings. Well, apparently, there are. But there aren’t in any case in the beginning. Plus, the new beginning that we get, really rarely matches the one that we imagined.

Read More 0 comments | Posted by Rhéna

Новото начало (bg)

"Мит ли е новото начало? Само в началото."

Какво се опитвам да кажа с тази игра с думи? Честно казано целта ми е да ви накарам да ме разберете и евентуално да си извадите изводи дали за мен, дали за себе си. Казвали са ми, че това писане – поясняващото, било излишно, нямало смисъл да обясняваш неща, които се подразбират. Е, за мен има. Защото знам колко лесно е да си мислиш, че разбираш нещо, а другият да има нещо съвсем различно предвид (а и как иначе ще задоволя желанието си да споделям и занимавам хора със себе си? :р). Тук ще вметна един факт за себе си – почти постоянно поставям под съмнение големите и важни решения, които правя. Може да звучи като признак на несигурност, но аз реших да гледам по друг начин на него. Ако си сверявам достатъчно често часовника, поставяйки решенията си под съмнение, и действително се убедя, че съм на правилния път, това ме прави много по-уверена от началото.

Да се върнем на темата. Ах, новото начало. Който и да си ти, четящият, на каквато и възраст да си, все някога ти е минавало през ума, че искаш да зарежеш всичко и да заминеш и.. просто да започнеш наново. Нека се присъединя към всички цитиращи клишета хора – ново начало няма. Или поне така мисля аз, вие може да имате различно мнение. Защо мисля така? Защото, заминавайки за Швеция, аз имах тази представа за себе си – каква ще бъда, как ще се чувствам, какво ще правя. Не очаквания, свързани с какво ще се случва около мен, а очаквания какво ще се случва в мен. Честно казано, винаги я съм имала онази част, на която ужасно й се пишат статуси, и й се качват снимки, и й се коментират неща в социалното пространство на Facebook (за внимание, естествено, всички обичаме вниманието). Та преди да замина си мислех, че ще мога да разгърна точно тази ми страна. На обмен съм, идеята е да правя неща, които не бих правила в България, нали? Ще има толкова нови неща, места, защо не? Също така някак си мислех, че бидейки момичето, обичащо, търсещо и способно да си намира нужното внимание в каквато и да е обстановка, ще бъда толкова, ако не и по-голям екстроверт. Представете си очудването ми, когато нито едно от тези неща не станаха. Относно второто даже отидох на другия полюс.

Трудно ми е да го обясня. Вчера след семинара, с който с YFU Швеция отбелязваме средата на обмена, отново се почувствах ужасно не на място сред останалите ученици на обмен, в обстановката като цяло. Да, говорих, да, смях се, но... нещо не беше правилно. В един момент си спомних първия семинар в България, после първия в Швеция, после втория... Спомних си как се отнасях към тези срещи. После си спомних и как по-точно гледах на ежедневието си, на обмена си. Знаете ли какъв първоначален направо ужас ме обзе? Появиха се въпроси като : „Какво стана с тази Калина от началото на обмена? Дори тази Калина, която след семинара в България нямаше търпение да замине и да види всичко ново?“ За първи път ми се случва да погледна назад и да не мога да разбера как е могло да мисля по този начин или да гледам по онзи начин. Стряскащо е, защото действително не можах да позная самата себе си.

Това досега звучи леко изкарано от контекст, затова нека ви въведа в един сбит преразказ на контекста, в който съм аз. Ах, този обмен. Хехе. Започвам с това, че от време на време (последните два месеца доста по-често) изпадам в едни състояния на едно голямо празно нищо. Не се чувствам никак, не знам какво искам, не знам какво ми се прави, не се чувствам никъде. Започнах да го наричам „не знам“ състояние. Отне ми време да успея да го изясня, нали, освен, че е нормално да има нагоре-надолу по скалата с настроенията. Отговорът, до който стигнах, ме накара да мисля сериозно за прекратяване на обмена. Отговорът е доста простоват. Като ученик на обмен, УЧЕНИК, едно от основните ми занимания е училище. Училище в Швеция. Нямам намерение да навлизам в подробности за шведската образователна система, бих искала само да се обърна към четящите, които са в българската. Бъдете благодарни. Наистина. Всички мрънкаме, че в България учим неща, които няма да ни трябват, но, о, моля ви, повярвайте ми, че това – стресът, напрежението, нервите, всичката помия (извинете ме) – си струва толкова много. Струва си, защото ни учи първо, как да учим/работим под стрес (а доколкото си имам представа, където и да си по света, каквото и да правиш, стресът винаги присъства) и второ и най-важно – учи ни на дисциплина в най-важните години в развитието ни. Училище не е за това колко от знанията ще ти останат в главата, не това е най-важното според мен. Училище е да ни подготви, да ни даде нужната база и горчив опит за да можем да се развиваме самостоятелно и уверено напред. Свободата и креативността, които преобладават в шведската образователна система, са право. Но не и преди да се знаят основите, възможните пътища и границите.

Отклоних се отново, но темата с училище ми е прекалено чувствителна все още. Моят прословут драматичен отговор беше, че поради тази преобладаваща свобода и самостоятелност, граничеща с безхаберие от страна на образователната система в Швеция, аз не знам какво правя. Хората не сме независими от обстановката си. Когато в по-голямата част от времето си, което прекарвам точно в училище, не съм сигурна какво точно се случва, когато действително не се случва толкова много, тогава е най-нормално това „не знам“ да се просмуче и в психиката ми. Тук искам да отбележа, че „не знам“ не е причинено от неразбиране на езика, самата система е такава. И защо само на мен ми е трудно? Защото съучениците ми шведи са свикнали. Защото аз идвам от по-различна, по-натоварена система. По този начин случващото (или не-случващото) се в училище разбърква и оплита всичко останало в главата ми. Няма да изпадам в подробности как дори по предмети, които нямат нищо общо с рисуване, се случват толкова малко неща, толкова бавно... Това „не знам“, осъзнах накрая, е моят вариант на скука. А какво прави един скучаещ ученик на обмен? Мечтае и бленува за дома, естествено. Не става въпрос, че не искам да социализирам където и да било, защото хората са някакви (което на моменти правя, не защото искам, а защото просто е по-добрата опция), нито че не харесвам Швеция като цяло (има толкова шведски неща, които пасват толкова... перфектно на вкусовете и предпочитанията ми). Става въпрос за обикновената скука. Само че... скуката е много по-опасна и страшна от тъгата, мъката и като цяло негативните емоции. Скуката е нулата.

Гордея се със себе си, че успях да стигна до тези изводи. Аз действително опознавам себе си в нови ситуации, точно както исках в началото. Да разсея малко тежката атмосфера – както майка ми се изрази, започнах да намирам моите формули как да се справям. Отнема време и, разбра се, не е толкова лесно, колкото звучи. Хубавите неща изискват време! А и се опитвам да се фокусирам върху факта, че за първи път в живота ми имам толкова ясна представа и желание за бъдещето си. Някак успях най-накрая да се спра на специалност, дори и малък списък с държави/университети. Много по-ясно ми е и кои искам да са хората в живота ми. Ако борбата със скуката е цената, която трябва да платя за това да знам какво искам... струва си.

Тук се чудя как да обясня това с желанието ми да прекъсна обмена. На кратко – успяха да изплуват едни дълбоко заровени първоначални импулси за качването на това увеселително влакче – обмена. Когато, ако, се прережат крилата на емоционалните пориви, може да се видят и разумните гледни точки, не и преди това. С осъзнаването на тези импулси разбрах защо това ново начало, което си представях, не се получава. Просто казано : Швеция са моите Хималаи за монасите (будисти). Дойдох не да търся приятели/семейство/образование/език, а себе си (сама за себе си, защото имам тези идеи, че 1. Важните неща все някак ще влязат в живота ми, ако трябва; 2. Имам го всичко в себе си, трябва просто да го преоткрия). Да преживея онази изпусната година предучилищна по един по-зрял начин. Да дам шанс на света в мен да се разгърне и по този начин да обогати този около мен. Да си дам сметка с какво мога да живея и с какво не. И може би най-вече да оценя какво имам – всичко в стария ми живот.

Ха! Стария ми живот? Нима дефакто по някое време е имало ново начало? Нали нямаше ново начало? Явно има. Но в никакъв случай не е в началото. И много рядко е новото начало, което си представяме.

Read More 0 comments | Posted by Rhéna

Sweet Sweeden

About me.

Bulgarian, female, 18 years old; over-thinker, believer.

Ah, my sweetest Sweden!

Någonstans mitt i mellan (en)

Någonstans mitt i mellan (bg)

The new beginning (en)

Новото начало (bg)

Sweet Sweeden

About me.

Blog Archive

Search